Меню


 

Сифилис

Сифилисът е една от най-тежките и опасни полово предавани болести. Причинителят е бактерията

Treponema pallidum. Изследвания върху опитни животни показват, че при поставяне на заразен материал по лигавиците на половите органи само след 30 минути бледите спирохети навлизат в най-близкостоящите лимфни възли, а след две денонощия те вече попадат във вътрешните органи - черен дроб, бъбреци, бял дроб. Това показва, че сифилисът още от самото начало е общо заболяване на целия организъм, а не на отделни органи и системи. У човека, поради по-силната съпротива на организма, бледите спирохети проникват в кръвта и в гръбначномозъчната течност малко по-късно - две седмици след инфектирането. От момента на контакт с болния до началните признаци на болестта у новозаболелия човек минават около три седмици. Това е скрития период на сифилиса, през който заболелият няма никакви оплаквания и изменения по кожата и лигавиците. След три седмици от инфектирането при нормално полово общуване по кожата или лигавиците на пикочно-половите органи на мъжа или жената се появява една раничка с размери от лещено зърно до петстотинкова монета, с розово-червен цвят и плътно като хрущял дъно. Раничката (твърд шанкър) наподобява кокалено копче, потънало в меките тъкани на пикочно-половите органи. Тя е неболезнена и несърбяща, обикновено не прави впечатление на болния и не го отвежда при венеролога. Една седмица след появата на раничката се увеличават най-близкостоящите лимфни възли, които също са много плътни, неболезнени, с размери от лешник до кокоше яйце.

При неполово пряко инфектиране. например чрез целувка, раничката може да се появи по устните, езика, венците, сливиците. Когато инфекцията се предава по професионален път (на лекари, сестри, лаборанти), раничката се появява по пръстите на ръцете. Откриването на сифилиса през първия му период е много важно, тъй като дава възможност на лекаря и болния за едно навременно и ефективно лечение.

Сифилистичната раничка невинаги е типична. Рядко може да наподоби херпес на половите органи - да бъде малка и повърхностна (шанкър джудже), единствена или няколко на брой с големината на лещено зърно. Такива язви са много опасни, тъй като често остават незабелязани. Когато инфекцията е по-масивна и болестта протича по-тежко язвата е голяма - с диаметър 4-5 см. Тя разрушава бързо подлежащите тъкани и се покрива с кафеникаво-черна кора. Когато шанкърът е разположен по вътрешния лист на кожната гънка на мъжкия полов член, той надебелява и не може да се забели назад. Получава се фимоза, при която язвичката е скрита и може да бъде пропусната. У жената раничката също може да има скрито местоположение - по лигавицата на влагалището или шийката на матката.

Втори период на сифилиса настъпва през втория месец на заразяването. Ако не е приложено лечение през първия период, спирохетите се размножават интензивно и навлизат масово в кръвта, а оттук и във всички органи и системи на човешкото тяло. Вторичният сифилис се характеризира с множество обриви по кожата и лигавиците, наподобяващи различни кожни болести (псориазис, розов лишей и др.). Само по вида на обривите, без изследване на кръв за сифилис, е рисковано да се поставя диагноза. Най-типични за втория период на сифилиса са т. нар. розеоли. Това са малки розови-червени кръгли петънца, разположени по страничните части на гръдния кош, гърба и корема. Те рядко правят впечатление, защото не сърбят, не се залющват и преминават само за няколко дни.

Папулозният вторичен сифилис се проявява с пъпки, различни по форма и големина, с бакърено-червен цвят, плътни и неболезнени при опипване. Както розеолите, така и папулите могат да бъдат сравнително ограничени или пръснати по кожата на цялото тяло. Те са пълни със спирохети и са силно заразни. Ако малки пъпчици, наредени като дъга на границата между косата и челото, т. нар. корона на Венера, са несърбящи и с бакъреночервен цвят, желателно е на болния да се изследва кръв за сифилис.

След преминаване на вторичния сифилис започва скрита фаза на болестта. Тогава говорим за безсимптомен или латентен вторичен сифилис. По това време пациентът е видимо здрав, но кръвта му показва положителни реакции за сифилис. Такъв латентен период на сифилиса настъпва и след оздравяването на шанкъра.

Вторичният латентен период трае само три-четири месеца и бива последван от т. нар. вторичен рецидивен сифилис. При него обривите са подобни на тези при вторичния, но са по-малобройни и по-големи по размери, сгрупирани са предимно в устата и в областта на половите органи. Те съдържат сравнително по-малко спирохети. След два-три месеца изчезват и тези обриви и настъпва отново период на латентност, болестта отзвучава, за да рецидивира отново след няколко месеца.

Третият период настъпва у нелекувани или недостатъчно лекувани болни. Това се случва най-често след третата година от заразяването. За разлика от първите два периода на болестта, когато се засягат предимно кожата и лигавиците, третичният сифилис може да увреди почти всички органи и системи на тялото. Той протича тежко, с много оплаквания от страна на болните, с обезобразяващи поражения, нерядко водещи до инвалидност, а понякога и до смърт. Първоначално по кожата се образуват твърди неболезнени възелчета с размери на грахово зърно, с глад повърхност и бакъреночервен цвят, които впоследствие се групират. По-късно се развиват най-характерните за този период образувания - туморовидни възли, наречени гуми, с големина на орех до детска глава. Сифилистичните гуми имат по-дълбоко разположение от вторичните обриви, рушат тъканите и при обратното си развитие образуват белези. Това затруднява функциите на засегнатите органи.

Сифилисът много рядко може да увреди половите органи по такъв начин, че да причини безплодие. Той обаче единствен от всички полови предавани болести тежко уврежда плода още в утробата на майката, а може би и при самото зачатие. В повечето случаи спирохетите преминават от кръвообръщението на болната със сифилис бременна в кръвообръщението на плода. Колкото по-скоро е придобита инфекцията на майката, толкова тя е по-силна и пораженията на плода са по-опасни. В най-тежките случаи бременността завършва с помятане или мъртво раждане. При по-слаба инфекция се ражда дете с вроден сифилис, който може да бъде ранен или късен. При твърде стар, безсимптомен сифилис у майката може да се роди дори напълно здраво дете.

Източник: Популярна венерология





  •