Меню


 

Сифилис

6. Каква е клиничната картина при вторичен сифилис?

Втория стадий на сифилиса настъпва няколко месеца след инфектирането. като обичайно продължителността му е между 6 месеца и 5 години. Интервалът между изчезването на ulcus durum и поява на характерните за вторичния сифилис прояви се означава като втори инкубационен период и продължава 5-7 седмици. През това време се отчита генерализирано увеличаване на периферните лимфни възли, което е проява на дисеминиране на инфекцията.

Характерно за вторичният сифилис е изключителното разнообразие на кожни изменения както по вид, така и по размери и форма. Това определя и изключително широката диференциална диагноза при случаи на syphilis secundaria.

В зависимост от спецификата на клиничните прояви на вторичния сифилис се разграничават syphilis secundaria recens и syphilis secundaria recidiva.

Характерно за вторичния свеж сифилисе развитието на дисеминиран обрив по кожата. предимно на трункуса. Той е представен най-често от макулозни промени, които в класическите описания са наречени roseola syphilitica. Липсват субективни оплаквания като сърбеж или болка. Обичайно лезиите са дискретни, малки по размери, бледо розови с меден оттенък. В случай, че заболяването остане неразпознато и не се приложи лечение кожните изменения регресират и настъпва вторичния латентен стадий. Неговата продължителност зависи от имунологичната защита на организма, като най-често продължава от няколко седмици до няколко месеца.

Края на латентния период се очертава от появата на характерните за вторичния рецидивен сифилис прояви. Характерно за кожните ефлоресценции е по-големият им размер и по-малък брой в сравнение с тези при вторичния свеж сифилис. Обривът при рецидивната форма на секундарен сифилис е папулозен по характер и ангажира всички кожни зони, но най-често се локализира по трункуса, на границата между гладката и окосмена кожа на главата, в областта на деколтето. При разполагането на папулите върху триещи се повърхности, те хипертрофират и оформят т. нар. condulomata lata (широки кондиломи ). Това е находка, характерна за гениталната област, която се наблюдава по-често при жени, но се среща и при мъжете. От повърхността на широките кондиломи се отделя богат на спирохети ексудат, който може да бъде изследван чрез ултрамикроскопия и да се визуализира причинителя на сифилиса. Condulomata lata се приема за най-заразната форма на болестта. Типично за вторичния рецидивен сифилис е появата на бакърено-червени папули по длани и ходила. В последните години зачестяват моносимптомните форми на вторичен рецидивен сифилис с поява единствено на папулозен обрив в областта на дланите и ходилата. По-рядко и обичайно при имунокомпрометирани пациенти се откриват пустулозни сифилиди. Друга особеност на вторичния сифилис е загубата на окосмяване в областта на капилициума, и по рядко на веждите, брадата, пубисните зони и аксилите. Това рядко е изолиран белег на луетичната инфекция и се съчетава с други кожно-лигавични прояви. Отличителен белег на луетичната алопеция е ареоларното засягане – наблюдават се множествени, несливащи се, малки по размер огнища, което придава на кожата вид като на "проядена от молци". Възможно е, макар и по-рядко, да се наблюдава и дифузна алопеция, както и комбинирана от двата описани типа. След началото на терапията сифилитичната алопеция претърпява обратно развитие.

Вторичните сифилиди, които се наблюдават по лигавиците най-често са с папулозен характер. Поради повишената влажност, топлина и триене в лигавичните области често сифилидите в тези зони хипертрофират и имат по-продължителна еволюция. Характерни вторични сифилиди са т. нар. мукозни плаки (plaques muqueuses ), разположени както по оралната, така и по гениталната мукоза. Те са рязко ограничени плоски папули, с плътен инфилтрат в основата и белезникаво-сивкава повърхност.

При вторичния сифилис е възможно засягането на централната нервна система и други вътрешни органи. Най-често през този стадий на болестта ЦНС се засяга под формата на менингит с характерните за това прояви – главоболие, менинго-радикуларно дразнене и др. При развитие на базален менингит се развиват симптоми от страна на различни черепно-мозъчни нерви.

Серологичните тестове, в т. ч. специфични и неспецифични са позитивни при 99-100% от болните във вторичен стадий на инфекцията.

Чети по темата във форума





  •